За християните любовта не е абстрактна субстанция, разпиляна във въздуха, а начин на живот. За това за хората, които се обичат, е нужна благословията от Бог и те я получават с църковния брак. Ако съпрузите-християни разберат, че допускат грешки, които ги отклоняват от пътя, начертан от Бог, те знаят как да ги отстранят. Причастието в църквата им помага да получат Божествената сила, да продължат да се борят за своята любов и да пренебрегнат собствения си егоизъм.
В гражданския брак мъжът и жената сами с последни сили се опитват да запазят своята любов от житейските бури и катаклизми, то венчавката църковен брак е гаранция за единството на мъжа и жената, свързани с Бог, подаващ им търпение, способност да отстъпват в споровете и заедно да посрещат несгодите. Човешката любов е уязвима и крехка, а Божествената – по-силна от смъртта.
Християните мъж и жена, създали семейство вярват, че даже физическата смърт не може да прекъсне тяхната любов и в бъдеще верните съпрузи ще се срещнат. Ще живеят вечно с Христос и заедно един до друг в голяма радост.
Плюсовете и минусите на църковния брак трябва ясно да се знаят. Свидетелството за църковен брак не е юридически документ, за разлика от документа за граждански брак. В случай на смърт на някой от съпрузите, то другия не може да претендира за неговото наследство. С малки изключения в резултат на дълги съдебни дела могат да бъдат признати на жената (мъжа) имуществени или други права. Това е негативната страна за Венчанието в църквата. Духовното родство с Бог, стремежът да се живее по Божите заповеди – това е силната страна на църковния брак.
В църковния храм влюбените си дават сметка, че за да бъдат семейство, да отгледат и възпитат деца в християнската вяра, те трябва да се откажат от някои свои разбирания за живота, от свои егоистични прищявки и да заживеят в мир и любов, да се подкрепят в мъка и тъга, да споделят радост и скръб. С Божията благодат новото семейство ще тръгне със сигурни стъпки в живота, над него ще бди Бог и ще им показва светлината по общия им път.
