БЪЛГАРИЯ ВАЖНИ

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната идентичност

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова организация е Институтът за български език на БАН, който разработва кодификационните документи, задължителни за официалната писмена практика на български книжовен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, но събраните данни ще бъдат меродавни поне за десетилетие, защото нагласите се променят много бавно, дори когато практиката показва силно разколебаване в прилагането на някои правила.

Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се потвърждава и от разминаването между нагласите им към книжовната норма и практическото прилагане на правилата.

Като много важна е посочена и функцията на книжовния български език като средство за общуване. За разлика от възрожденския период днес книжовният български език има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и ефектът от приемането на българския език като един от официалните езици на Европейския съюз, както и утвърждаването на кирилицата като предпочитаната азбука за писмена комуникация. Владеенето на книжовния език също така е критерий за разграничаване между „грамотни“ и „неграмотни“.

Учените обръщат внимание, че една група от анкетираните рязко се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се определят като „живеещи в мизерия“. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от значение, а отговорите най-често са „не мога да преценя“. Макар че те са по-малко от 1 %, тревожно е, че има граждани, които са напълно отчуждени и изолирани от общността.

Анкетата показва също, че повечето българи са търпими към грешките на околните и рядко им правят забележки, навярно поради собствената си неувереност по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени личности, политици, журналисти и други публични лица е голяма. Езиковедите наблюдават и подчертано доверие към благонадеждни научни източници на информация и справка по затруднителни случаи на употреба. Голямо е търсенето чрез интернет. Това прави особено належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси и на тази необходимост трябва да отговори платформата, която предстои да бъде въведена – БЕРОН (български езикови ресурси онлайн).

Представителното проучване на нагласите към книжовната норма и прилагането на утвърдените правила дава на учените солидни аргументи в работата им. Високата оценка на символната функция на книжовния ни език като елемент на националната ни идентичност е ясен сигнал към вземащите важни решения за държавата ни, че по темата за езика трябва да се работи много внимателно, с аргументи и зачитане на обществените нагласи.

В предаването „За думите“ – разговор с доц. Руска Станчева и доц. Татяна Александрова от Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН, част от екипа на проучването.

Източник: БНР

Подобни публикации

Съветник на Зеленски: Украйна е готова за преговори с Русия за неутрален статут

Димитър

Навършват се 6 месеца от поставянето за първи път на ваксина срещу коронавирус

Димитър

Кулминация на тържествата за 146-годишнината на Априлската епопея

Димитър

Leave a Comment

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги, Вие се съгласявате с това. Приемам Прочети повече

Privacy & Cookies Policy