Дюркхайм твърди, че ритуалите и митовете служат за обединение на групите в обществото. Еделман се опитва да обясни това явление, като създава първия вариант на теорията за символната политика. Масовата публика според него се състои от огромно число наблюдаващи, които мълчаливо приемат абстрактния, преминаващ отдалече парад на политическите символи. В същото време тази масова публика е искренно загрижена за сложния, обкръжаващ свят, който я заобикаля, и заплахите пред които той е изложен. Редовния гражданин си характеризира с нестабилни и неконсистентни политически предпочитания, с непостоянна идеологическа привързаност. Политическите митове, ритуали и символи са израз на окуражаване което се използва от елита. Елитът манипулира чрез кондензирани символи. Според Еделман те могат да пренасочат обществената енергия в търсената посока. Авторът очертава шест ключови психологични предпоставки за това :
1.Теорията на Фром дава основа за приемането, че човек развива тревожност от сложния, неопределен, изпълнен с новости свят и собствената си неспособност да го контролира. Успокояването на напрежението може да се случи, чрез вдъхване на вяра, което води до привързване към абстрактни символи, а не към организиране на собствените усилия;
- Светът е комплексен което кара хората да развиват амбивалентни предпочитания. Това от своя страна ги прави лесно манипулируеми;
- Политиката, хората и символите съществуват в пълна взаимозависимост. Политиката представлява парад на абстрактни и отдалечени от хората символи. Хората от своя страна са символни същества които създават обществени мисли. Символите по своята същност не са вътрешно присъщи на политическата реалност. Те са проекция на желанията, нуждите, страховете и фантазиите.
- Митовете и ритуалите придават смисъл и значение в сложния всекидневен свят. Те намаляват тревожността предизвикана от липсата на чувство за достатъчен контрол. Основното средство за предаване на мислите е езикът. Именно за това тои е начинът на манипулация от страна на политическия елит.
- Сложният, обкръжаващ свят се замества с прости архетипни митове врага, лидера, чувството за сигурност, гордост и сила;
- В политиката се говори за действия в името на общи ползи, но истинската същност на политиката е символната. Тези които се опитват да обслужат собствения си интерес са човекът и групата на която той принадлежи. Ако се разграничат двете направления – теориите които обясняват поведението от гледна точка на собствения интерес и за теориите на символната политика то второто направление е по-силно. То разглежда влиянието на стабилни символинагласи свързани с личностната идентификация, политическата идеология и малцинствените предрасъдаци и приема , че чрез тях се влияе върху емоциите и политическите нагласи.
Източник: https://album.bg/
